Бившата "перла на Карибите"

Джипът на отец Тусен бавно се придвижва през камънака. Асфалтираните улици са рядкост в северната част на Хаити, откакто четири урагана през есента на 2008 опустошиха страната. Разрушени бяха мостове, къщи и административни сгради, стотици бяха жертвите, разказва отец Тусен. Един от най-тъмните периоди в историята на островната държава.

Хаити - "неосъществената" държава

Изминала е едва година оттогава, а новата природна катастрофа вече е факт. Хаити не е добре подготвена за подобно нещо. В съседната Доминиканска Република последствията от подобни трагедии са далеч по-слаби, а жертвите значително по-малко. Причината е една, казва отецът - въглищата. Горите в най-бедната страна на американския континент Хаити биват безжалостно изсичани. От тях хората правят въглища за готвене или за да си набавят малко пари, като ги продадат.

Резултатите са налице. Към днешна дата в страната е останал едва един процент от първоначалния обем на горски насаждения, а държавата не е в състояние да наложи забрана, както не е в състояние да наложи повечето от законите си.

Хаити е това, което мнозина наричат "провалена" или "неосъществена" държава. Но международната общност гледа безучастно на всичко това, смята Михаел Хун, експерт към хуманитарна организация за Латинска Америка: "Един хаитянин ми каза веднъж: ако Хаити потъне в морето, това би било жалко за хаитяните, за света обаче не би имало никакво значение."

Защото страната не е богата на важни суровини, не е важна и от стратегическа гледна точка. Хората са бедни, въпреки че някога Хаити е била сред най-богатите колонии и първата страна, която извоюва своята независимост в Латинска Америка, а именно през 1804 година.

Историята на провала

"Нещата се объркват след обявяване на независимостта", казва Хун. "Тогава шайки от богаташи окупират една след друга властта и живеят на гърба на народа. Първо едрите земевладелци, после военните диктатори. Те изсмукват страната, вместо да развиват потенциала й.

"Това, което хаитяните са научили от историята си, е, че единствената цел на политиците е да работят за собственото си благо и в ущърб на интересите на населението.

След като през 2004 година диктаторът Жан-Бертран Аристид е прокуден от страната, Хаити напълно затъва в анархия. В отговор на това ООН изпраща 7 000 сини каски. Именно мисията на ООН пострада тежко при земетресението, главната квартира се намираше в хотел Кристофър, изцяло разрушен. В неизвестност са над 100 души.