Без интелектуална съпротива срещу комунизма

Изявите на нобелистката Херта Мюлер предизвикаха противоречиви реакции. Кулминацията бе острата дискусия, разгоряла се в една препълнена зала в Букурещ и модерирана от философа Габриел Лицеану, който е и шеф на издателството, в което излязоха последните румънски преводи на Мюлер.

Липса на интелектуална опозиция

Писателката бе многократно аплодирана за провокиращите си изявления относно връзката между политика и литература в Румъния. Само че някои представители на местната литературна сцена се почувстваха засегнати от твърденията на Мюлер за липсата на интелектуална опозиция по време на диктатурата на Чаушеску. На думите й, че най-чувствителните напуснали най-рано страната, Лицеану отвърна, че други от чувствителните обаче били останали. Херта Мюлер се ражда и израства в Румъния, и благодарение на немския си произход през 1987 емигрира в Германия.

В статия за печата известният писател Мирча Картареску окачестви като "крайно несправедливо" поименното му споменаване в едно интервю на Мюлер, като пример за онези хора на изкуството и автори, които с мълчанието си, затворени в своята кула от слонова кост, фактически утвърждавали диктатурата. Картареску отбеляза, че със своята литература той не бил направил никакви отстъпки пред режима, напротив дискредитирал го доколкото било възможно при съществуващите условия. Това, че в Румъния нямало широко дисидентско движение, не било негова вина.

Комунизмът - антипод на интелектуалността

По-късно Лицеану подкрепи аргументите на Картареску, напомняйки, че в условията на комунистическия терор било невъзможно изкристализирането на "функциониращ" интелектуален слой. Тоталното заклеймяване на румънците и специално на интелектуалците от Херта Мюлер не отчитало историческата обстановка.

Сходна позиция зае и председателят на Съюза на писателите Николае Манолеску, който заяви, че докато била в Румъния Мюлер не била дисидентка, но с пристигането си в Германия започнала да съди безогледно румънците. Той изрази дълбоко разочарование от казаното от Мюлер на публичната дискусия в Букурещ. По-младите литературни критици обаче, например онези от списание "Обсерватор културал", реагираха по-положително на нейната критика.