Бежанци - не, но агенция - с удоволствие!
17 септември 2009Ако се вярва на думите на външната министърка Румяна Желева, тази седмица българската дипломация постигна поредния си “голям успех”. А именно: останалите страни от ЕС заявили, че битката на София срещу корупцията и организираната престъпност нямало да се обвързва с присъединяването на страната към Шенген. Фактът, че това предизвиква гордост, демонстрира за пореден път начина, по който България мисли за себе си като член на ЕС – вътре сме, ама не съвсем, успешни сме, но не защото можем, а защото ни дават. Това, за съжаление, определя и "приноса" на страната във формирането на общоевропейска политика.
Дали отказът на България е в нейн интерес?
“България е против задължителните квоти на ЕС за бежанци”, съобщиха наскоро българските медии след заседание на Съвета по европейски въпроси към правителството в София. Поводът за това заседание е предложението на Европейската комисия да се изгради обща мрежа между 27-те страни за координирано решаване на болезнения проблем с бежанците и въвеждане на задължителни квоти за приемащите ги държави.
Вярно, европейската солидарност е често само на хартия, но пък има и достатъчно примери за постигането на такава солидарност. Е, тя всъщност не е безкористна. В ЕС има толкова много въпроси за решаване, че възможностите за отстъпки при една позиция с опцията за спечелване на точки в друга са на практика безгранични. Грубо казано, “бартерът” влиза често в употреба и умелата дипломация се възползва от него, представяйки го, разбира се, в съответната лъскава обвивка.
В България натоварените с воденето на европейска политика чиновници предпочитат явно директния изказ и късогледството. Иначе обаче са загрижени за благосъстоянието на гражданите си, което понякога зависи от решенията на същата тази Европейска комисия, очакваща сега от България солидарност. Тук трябва да вметнем, че става дума за квота от едва 20 до 50 бежанци! Впрочем, аргументът, че българската държава трябвало да осигури най-напред добри условия за живот на собствените си граждани, а после да мисли за бежанците, издиша и по друга линия. Ами нали тази държава стана член на ЕС, защото изпълни така наречените Копенхагенски критерии, изискващи и силна икономика? Или и там ставаше дума за “даване”, а не за “можене” и реални постижения?
"Да" на ползите! "Не" на задълженията!
Мнозина биха казали, че неадекватното поведение на България вътре в ЕС се дължи на това, че е непрекъснато порицавана. Може и да е така, но нека оставим настрана спора колко големи са реалните основания за подобно порицание! Никой не е казал, че защото има проблеми с корупцията страната не може да участва на равна нога с всички останали при решаването на общи проблеми. Зададете ли въпрос на висш български дипломат в какво се изразява българският принос в ЕС, получавате стандартния отговор: “Ние сме гарант за сигурността на Балканите”. Само че в Брюксел често става дума за конкретни проблеми, като например този за бежанците.
Свенливата позиция на България по този проблем съвсем не означава липса на самочувствие. София иска да е домакин на Европейската служба за бежанците, която тепърва ще се създава и ще се финансира напълно от Брюксел. “Това е въпрос на престиж!”, заяви висша чиновничка в София със същия апломб, с който обяви, че България е срещу задължителната квота за бежанци. По същия начин на един дъх се изрича: “Имаме проблем с престъпността, но пък искаме да сме в Шенгенското споразумение и да премахнем граничния контрол с останалите в ЕС”. Само че, с извинение за тривиалния, но явно все още неосъзнат от София извод, Шенген означава не само полза, но и задължения, както впрочем и членството в ЕС.