Бежанците - шанс или заплаха за трудовия пазар?

Какво ще се случи на трудовия пазар, когато 1 милион бежанци дойдат в Германия? Този въпрос отдавна занимава експертите, но задоволителен отговор засега няма, припомня "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг" (ФАЦ). Всички прогнози се провалят, защото няма надеждни данни за бежанците. Има само бегла представа за това, какво би могло да се случи на трудовия пазар вследствие на наплива от чужденци. Това личи най-добре в Турция, която до този момент е приела 2, 2 милиона сирийски бежанци. Експерт от турската Национална банка е проучил как това се отразява на трудовия пазар в страната. Неговият извод: бежанците наистина представляват заплаха за работните места на местните хора, но предимно на черния трудов пазар.

Тези данни се потвърждават и от експертите. На годишната среща в Сан Франциско на водещи световни икономисти бяха огласени някои нови тенденции. Два от изводите гласят, че бежанците представляват конкуренция за черноработниците, но същевременно могат да допринесат за заличаване на различията в заплащането на труда между мъжете и жените.

Добра новина за работещите жени

В Германия жените печелят средно с 20 на сто по-малко, отколкото мъжете. Тази разлика може да се обясни донякъде с това, че жените си избират да работят в професии с по-ниско заплащане. Но дори и на еднакви позиции се запазва разликата от около 7 процента - в полза на мъжете.

Друга причина за по-ниските доходи на жените е свързана с това, че те изпълняват голямата част от домакинската работа и избягват професии с нерегламентирано работно време. Притокът на евтина работна ръка (бежанци, мигранти) обаче променя картината - все повече домакинства наемат домашни помощници да вършат домакинската работа или детегледачки, а на жените изведнъж им остава повече време за професионални занимания и все по-често поглеждат към добре платени професии, в които се правят много извънредни часове, например адвокати или финансови съветници. По този начин могат да се заличат до две трети от различията в заплащането на труда на мъжете и жените, твърдят икономистите.

Бежанците влияят и на размера на наемите: в районите с много бежанци наемите са поскъпнали средно с 5, 5 процента в сравнение с останалите части на страната, показва още проучването в Турция. Но не защото мигрантите наемат жилища, а защото нараства търсенето на жилища в райони без бежанци в съседство. А това качва цените. Затова пък други продукти поевтиняват - например продукцията в сивия сектор. Предлагането на много и евтина работна ръка на черния пазар пък намалява разходите за заплащане на труда на производителите, пише още ФАЦ.

400 хиляди търсят черна работа

Голяма част от бежанците и мигрантите в Германия припечелват по нещо на черния пазар. Пред вестник "Велт ам Зонтаг" професорът по икономика от университета в Линц Фридрих Шнайдер твърди, че около 400 хиляди от тях биха работили в сивия сектор, ако им се удаде такава възможност. Това прави всеки втори от хората, пристигнали само през миналата година в Германия. Възможности за това предлагат най-вече големите строителни обекти, частните домакинства, по-големите кухни и охранителният сектор.

Въвеждането в Германия от началото на 2015 година на минимално заплащане от 8,50 евро на час е увеличило сивия сектор на икономиката с 1, 5 милиарда евро, сочат данните на Института за приложни икономически изследвания в Тюбинген. А притокът на толкова много бежанци и мигранти кара черния пазар също да се разраства, добавят експертите. "За разлика от другите черноработници, бежанците са готови да работят и за 5 евро на час или дори за по-малко", казва професорът.

Проучване на Агенцията по труда показва, че много от бежанците, получили убежище, предпочитат да изпълняват неквалифициран труд за около 1500 евро месечно, вместо да изкарат курсове за повишаване на трудовата си квалификация. А това също допринася за засилване на конкуренцията в най-нископлатения сектор. Германската икономика печели от това, че бежанците работят на черно. "При всички положения това е по-добре, отколкото да седят безцелно в приютите и приемните лагери", посочва Фридрих Шнайдер. Защото 80 процента от тези хора бързо след това харчат припечелените пари, например за дебели зимни дрехи. По този начин работещите на черно бежанци и мигранти смазват колелата на германската икономика.