Балканските джихадисти

Снимка във Фейсбук на косовски боец от т.нар. "Ислямска държава" (ИД), на която той триумфално държи в ръка главата на сирийски войник, това лято предизвика възмущение в родината му. Снимката хвърли светлина върху факта, че сред около общо 10 хиляди чуждестранни бойци, които се бият в Сирия или Ирак, има близо 700 души от Югоизточна Европа. Става дума предимно за бошняци от Босна и Херцеговина и от областта Санджак в Сърбия, както и за албанци от Албания, Косово и Македония. Сред бойците от Западна Европа също има хора с балкански корени. Почти няма мюсюлмани от Гърция и България.

Материални изкушения

В повечето случаи става дума за млади мъже, рядко на възраст над 30 години. Изключение прави 70-годишен албански джихадист, гордо представил се в едно видео в YouTube. Жените представляват по-малко от 10%, като най-често придружават съпрузите си.

Подобно на повечето чужденци-джихадисти, бойците от Югоизточна Европа също се включват най-често в двете екстремистки групировки "Джабат ал-Нусра" и "Ислямска държава". В момента повечето се бият в редиците на ИД. Мотивацията на джихадистите от Югоизточна Европа не се отличава от тази на западноевропейските им колеги. Тъй като техните познания по арабски рядко надхвърлят няколко религиозни крилати фрази, заради интернационалния си профил групи като "Ислямска държава" са много по-привлекателни от други, които се състоят само от араби или само от сирийци.

"Ислямска държава" явно е най-атрактивна и по отношение на идеологията. За разлика от сирийските бунтовници, за чуждестранните джихадисти не е важно свалянето на режима на Асад. На преден план стоят глобалната Свещена война (джихад) и установяването на нов ред, който отговаря на техните екстремни ислямистки представи. Материалните причини също не са за подценяване - въпросните екстремистки групировки са много добре финансирани и могат да плащат на бойците си заплати. Освен това те се надяват, че ще участват в разпределението на очакваната плячка.

И все пак изглежда, че делът на джихадистите сред мюсюлманското население в страните от Балканите е по-малък от този в някои западноевропейски страни като Франция, Белгия или Дания. Причините за това са най-различни. Мюсюлманите в Югоизточна Европа не са имигранти. Те живеят в родината си и нямат проблеми с идентичността или интеграцията си в обществото. Там липсва и феноменът на конвертитите, който е изключително разпространен сред западноевропейските джихадисти. Статистиката сочи, че една трета от френските бойци са конвертити. Почти всички джихадисти са се радикализирали в салафитско обкръжение или в интернет.

Салафитските групи на Балканите се утвърждават най-напред в Босна. По време на войната от 1992 до 1995 година, в страната идват около 2 000 бунтовници от Близкия Изток, които се включват във формацията "Ел Муджахед". Няколко страни от Персийския залив, и най-вече Саудитска Арабия, упражняват силното си влияние, а тези нови течения на Балканите първоначално са наричани уахабистки. Те стигат до мюсюлманите, които в продължение на десетилетия са живели в секуларни държави и общо взето не знаят нищо за религията си. По традиция ислямът на Балканите е свързан с ханифитската школа, която се отличава силно от ханбалитската школа в Саудитска Арабия.

Мераци за шeриат

Първата салафистка групировка след войната в Босна е Активната ислямска младеж (АИМ), чиито членове носят типичните за салафитите бради и облекло. АИМ успява да привлече босненските доброволци, сражавали се в Косово и Чечения. През 2006 година движението остана без спонсори и беше принудено да преустанови дейността си.

АИМ беше заместена от други групи с хиляди поддръжници сред почти двата милиона мюсюлмани в страната. Повечето от тях се концентрират върху това да водят живот, отговарящ на правилата на тяхната интерпретация на исляма. Част от тях отрича изцяло босненската държава, нейните закони и политическа система и настоява за въвеждане на шeриата. Други пък се борят за събирането на джизя - налог за немюсюлманите.

Салафитските групи са най-активни в интернет. Традиционно практикуваният в Босна ислям за тях не е ислям, а повечето мюсюлмани в страната те считат за атеисти. Някои салафитски сайтове открито призовават към глобален джихад. Нарастващата им агресивност привлече вниманието на службите за сигурност. През 2010 година беше извършен терористичен акт над полицейско управление в Бугойно, при което беше убит един полицай. Осъденият през 2013 година извършител има салафитско минало - също като Мевлид Ясаревич от Санджак, който през октомври 2011 година стреля по американското посолство в Сараево и рани един босненски полицай.

В другите страни от Западните Балкани салафитското присъствие не е толкова силно. В Македония първите "лястовици" се появиха сред имами, които преди това са учили в Саудитска Арабия. И до днес салафитите представляват малки, но добре организирани групи, които са подкрепяни предимно от организации в Саудитска Арабия, Катар, Пакистан и Обединените Арабски Емирства. Врагове за салафитите са мюсюлманите със суфистична нагласа или шиитско-хетеродоксен произход като алевитите, например.

Като реакция на феномена на доброволците-джихадисти, парламентите на Албания, Босна и Херцеговина, Косово, Македония и Сърбия през последните месеци внесоха законови добавки, според които на гражданите от тези страни се забранява участието във въоръжени конфликти в чужбина, а подстрекателството към подобно участие ще бъде наказвано с до петнайсет години затвор. Водещите духовници на ислямската общност в тези страни, които отчасти инициираха тези законови промени, апелират към младите мъже да не участват в конфликта в Сирия или ако вече са заминали, да напуснат страната.