Бакалавър с бебе

Ако беше студентка днес, тя сигурно щеше да провали научната си кариера. Детето се появило през втория семестър, родителите разделени на много километри един от друг, таткото още в казармата. "Тогава моят професор ме окуражи да продължа следването си", разказва Ута Майер-Греве. "Смяташе, че все някак ще се справя с помощта на яслата - и се оказа прав".

Майер-Греве получава докторска степен на 25 години. Днес е професор по икономика в Гисен. "Разбира се, от мен се искаше да бъда дисциплинирана и много добре организирана, за да се справя едновременно и със следването, и с детето", спомня си професорката. Но в онези времена в Източен Берлин било по-лесно, защото много от студентите вече имали деца.

Децата - препъни-камък в хода на кариерата

Днес ситуацията е различна. Според едно изследване на Германския студентски съвет (Studentenwerk) в момента 7% от студентите в германски висши учебни заведения имат деца - от тях 15% поемат сами родителските грижи. Разбира се, следването при тях не протича така безпроблемно, както при бездетните им състуденти. Не е чудно, че поради това те прекъсват следването си четири пъти по-често и то за средно около пет семестъра. Повече от половината от следващите родители са принудени да припечелват допълнително, понеже семейството струва пари.

Всичко това обезкуражава многобройните студенти в Германия да се задомят на млади години. На всичко отгоре бъдещите работодатели не толерират по-продължителното следване. А това е ужасно несправедливо, смята Майер-Греве. "Който успее в Германия да балансира между университета и децата, очевидно притежава завиден организационен талант", сигурна е професорката. "И всъщност се подготвя най-успешно за съвременния работен ритъм, изпълнен с предизвикателства към гъвкавостта на всеки индивид".

Гисенската професорка знае за какво говори, тъй като в продължение на четири години работи над изследване за положението на студентите-родители и разработва рамкови условия за хармонизиране между семейния живот и следването. "Решаваща роля за съчетаването на следването със семейството играе наличието на гъвкави и качествени грижи за децата извън семейството", споделя Майер-Греве.

Гъвкави грижи и социална мрежа

Нека вземем например изградената в Гисен мрежа от детегледачки, която се подкрепя от една фондация. Или университетската детска градина, която приема деца и под тригодишна възраст, и има удължено работно време. Бюрото за консултации, към което могат да се обръщат родители-студенти, също помага в посредничеството за намиране на подходяща възможност за гледане на детето. Освен това е облекчено задължителното присъствие на лекции и упражнения. "Когато детето е болно, родителите могат да останат вкъщи, стига да имат медицинска бележка", казва професорката.

Университетът в Гисен не е единственият, който полага грижи за удобствата на своите възпитаници с деца. Общо 93 висши учебни заведения в Германия участват до момента в т. нар. "Одит за университети, които се съобразяват със семейния живот на студентите" към Федералното министерство за семейството и младежта и заедно със Студентските съвети се стремят да предлагат повече места за яслите и градините и да изграждат по-гъвкава организация. "Със сигурност това е правилният път", обяснява Майер-Греве. "Но има още много за вършене."

В международно сравнение, германските висши учебни заведения трябва доста да наваксват в предлаганите грижи за деца. Докато в северните европейски страни около 80% от академичните кадри имат деца, в Германия те са едва 20%, казва професорката. "Трябва да се промени целият манталитет", приканва тя. Защото нововъдената система за получаване на магистърска степен привлича най-вече по-възрастни студенти с професионален опит. А те си имат вече и семейство."

Автор: С. Дамашке, М. Дамянова / Редактор: А. Андреев