А България дими ли, дими...

Изненадаха ли се българите, когато се разбра, че противно на разпространените митове мнозинството не е „за“ пушенето, а против него? Все пак това е страната с най-много пушачи в ЕС - след Гърция. Въпреки това тенденцията се оказа абсолютно същата, както във всички други европейски сондажи. Навсякъде, абсолютно навсякъде, и в отделните държави, и средно за ЕС, мнозинството европейски граждани е за обществени пространства без тютюнев дим.

Когато баварците преди две години чрез референдум забраниха пушенето, и там изненадата бе симптоматична: оказа се, че клишето „толерантност към пушенето“ и „пушенето като свобода“ не отговаря на истината, че културата на бирариите не може да се налага на цялото общество и че в крайна сметка хората много добре осъзнават предимствата на средата без тютюнев дим.

"Ухае" на лисичарница

В България забраната бе отложена за 2013-2014, след това, „предпоследно“ - за догодина, но кой знае кога ще влезе в сила, щом дори най-малките заведения, където уж пушенето вече трябваше да е забранено, продължават да са лисичарници.

Как да си обясним диктата на малцинството в България? Диктатът на пушачите е, разбира се, диктат на лобистите, диктатът на малцинството е диктат на ресторантьорите. Ресторантьорският сегмент диктува много неща, които са вредни за „белите дробове“ на българското общество в прекия и по-широк смисъл, като стимулира не само пушенето, но и инвазията на автомобилите.

Заради ресторантьорите се разреши качването на коли на Витоша в събота и неделя. Там, където има заведения, там влизат и коли. Драстичен пример е Морската градина във Варна. Край заведенията вътре в самия парк не можете да се разминете от паркирани коли, автомобили застават напречно и нагло дори на крайбрежната алея - там, където „някои“ успяха да построят ресторанти.

Става дума за парк с уникална морска растителност, с невероятни ухания, там именно ръмжат автомобилите и дори там няма спасение за пешеходци и велосипедисти. Щом в софийските паркове е започнало разчистване на паркираните автомобили, не е ли време същото да стане и по българското Черноморие, за да се спаси поне това, което остана?

Преди време наблюдавах в един мол следната картинка: кафенето на последния етаж бе разпределено по следния начин - обширно, светло пространство край прозорците с хубав изглед бе запазено за пушачи, а непушачите бяха сбутани в малко, тъмно преходно помещение в средата. Противно на всички очаквания и клишета, пушаческото отделение бе полупразно, докато непушачите се бяха скупчили на няколко маси и очевидно им бе тясно. Сред тях имаше и млади хора с преносими компютри.

Да гълташ цигарите на другите

Време е България да сложи край на диктата на ресторантьорите, като ги принуди да се отворят за нови модели, а не да налагат своите допотопни разбирания на останалата част на обществото. Заведението не е непременно и единствено мястото, където човек отива, за да изпие пет ракии и да се напуши на воля.

Колкото повече български заведения се оборудват със зони за безжичен интернет, толкова повече ще привличат и един друг посетител, който сяда с лаптопа си да си свърши някаква работа. Този човек е с друга култура, от друго поколение, а може би и от друга държава, защото светът се отвори и България е член на ЕС. Този човек иска светли и чисти пространства, а не да гълта цигарите на другите.