А ако Айнщайн не е прав?
5 октомври 2011Един-единствен научен експеримент изглежда е в състояние до постави под въпрос цели клонове от физиката. При него учени успяха да накарат супер малки елементарни частици, наречени неутрини, които на практика нямат собствена маса, със скоростта на светлината да се движат в тунел под Алпите между Женева и Рим. По всички закони на физиката това е невъзможно. Освен ако не допуснем, че Айнщайн не е бил прав, и че неговата Теория на относителността вече не е валидна.
Така за момент на пръв поглед невероятното става допустимо: Айнщайн може да се е лъгал?! Да си спомним, че самият той сваля от трона Нютон, за когото времето и пространството били различни и константни величини, непроменливи измерения, в които се движи материята. Историята с ябълката се разказва като легенда. Бързо обаче неговият Закон за гравитацията показва пропуски, а при по-задълбочено вникване в материята откритията му постепенно биват опровергавани едновременно с отдалечаването на действителността от неговите математически модели.
По-бързо от светлината няма?
Алберт Айнщайн успява да докаже, че времето, пространството и материята са свързани помежду си, и че наличието на материя променя пространството и времето, т.е. изкривява ги. Така Айнщайн опровергава теорията на Исак Нютон за гравитацията, в която единственото неоспоримо нещо остава само скоростта на светлината, движеща се с 299 792 458 метра в секунда. По-бързо от нея не може и не трябва да е в състояние нищо друго да се движи.
Но ето, че сега и това изглежда под въпрос. Учени успяха да накарат 16 111 неутрини да преодолеят с по-голяма от максимално разрешената скорост разстоянието от изследователския център в Церн, Швейцария до подземната лаборатория Гран Сасо в Италия. Срива ли това теорията на Айнщайн? Трябва ли да бъде пренаписана физиката или се нуждаем само от ново тълкуване? И ако бъде опровергана наистина неговата теория, какво би означавало това за нас, обикновените хора?
Чудо голямо!
Ако допуснем, че Айнщайн се е лъгал за характера на времето и пространството, то кого другиго, освен физиците, би интересувало това? Нали всички сме убедени, че изкривяването на времето и пространството не играят никаква роля в ежедневието ни.
Понякога науката прилича на детска игра с дървени кубчета: редиш ги едно върху друго, градиш висока дървена кула и още преди да си я завършил, тя рухва със страшна сила, а хората около теб неистово се радват.
За да разберем обикновените неща от живота, като например "поведението" на автомобилите на магистралата, ни е напълно достатъчна и теорията на Нютон за материята във времето и пространството. Но и дори супербързите неутрини между Женева и Рим да докажат, че Айнщайн не е бил прав, запазете спокойствие! Защото въпреки това навигационната ви система, стъпваща върху Айнщайновата Теория за относителността, ще продължи все така (прецизно или не) да ви води до зададената цел.