Staatsmacht Internet

В Германия Google Street View предизвика бурни дискусии, но в интернет се водят още много битки около личните данни, около информациите и начина за тяхното транспортиране. Може да се каже, че Световната информационна война вече е избухнала. И на барикадите са не само концерните-гиганти Гугъл, Майкрософт или Фейсбук. Властелините на дигиталния свят вече кръстосват мечове с властелините на реалния свят – води се битка за икономическа и политическа власт. Националните държави са в клинч с информационните гиганти, държавните институции са се хванали за гушата с частните фирми: това са конфликтите, които предопределят бъдещето.

Бойните полета са пръснати по цял свят

Саудитска Арабия, Кувейт и Индия се опитват да принудят производителя на смартфоните „Блекбери” да разхлаби кодировките на електронната поща. В Китай Гугъл непрекъснато има ядове с цензурата, в Южна Корея полицията претърсва офисите на компанията. В Холандия току-що наложиха забрана на частните онлайн-казина. А САЩ планират по-строг контрол над цялата мрежа. В момента многобройни държави се опитват да вкарат виртуалния свят в усмирителната риза на своите правни или морални стандарти, на своята логика или просто на претенциите си за власт и контрол. Но тези опити са обречени на провал, просто защото мрежата не е същото като териториалните държави.

Основните характеристика на държавата са население, територия и власт. В мрежата обаче няма „национално население”. Така наречените digital natives, дигиталните туземци, са истински хора от Сидни, Париж или някое берлинско предградие. В мрежата няма и национална територия, там са навързани компютри от цялото земно кълбо, между които пътешественикът се движи без никакви паспортни проверки. Докъде да се простира държавната власт при това положение? Нима е допустимо китайските власти да нареждат на германски граждани как да се държат в интернет?

За дигиталното копие на разпокъсания свят

Да, в много случаи приоритетите на националните държави са смислени и логични. Държавите могат например най-ефективно да защитават правата на малцинствата и да пазят слабите. Кой ли би възразил против борбата на държавите срещу детската порнография? Тоест, интернет не може да остане територия на пълното беззаконие. Само че рамката може да се сглоби не от отделни държави или фирми, а от всички заедно.

Настоящата борба за надмощие в информационното пространство напомня на многобройните конфузни опити на отделни държави индивидуално да решават глобални проблеми. Например, бягството от данъчно облагане или климатичните промени. Ако отново допуснем същата грешка, световната мрежа може скоро да се разпадне на множество дребни мрежички под национален контрол, които ще бъдат дигитално копие на разпокъсания реален свят. За да се предотврати този ефект ни трябват международни стандарти, които да се родят в резултат от демократични и законосъобразни решения. За да може в бъдеще свободата на информацията да е поне толкова надеждно защитена, колкото днес са междудържавните граници.