Арндт: Ще се радвам, ако Плевнелиев спечели
20 октомври 2011Тишина и привидно спокойствие - неочаквана оценка от германски наблюдатели, които обикновено забелязват по-скоро емоциите и преувеличенията в българските предизборни кампании. Д-р Марко Арндт, шеф на софийското бюро на близката до германските християндемократи фондация „Конрад Аденауер”, има интересно обяснение за това.
Българският президент е надценен
„Кампанията за избор на български президент не приема ярки и ефектни за публиката форми, защото длъжността на държавния глава явно не е решаваща. Ако изборите бяха за парламент, вероятно и нападките щяха да са по-остри", казва д-р Марко Арндт и допълва:
"За наблюдателя от Германия ситуацията е странна. У нас федералният президент се избира от Бундестага, а не директно от народа. Длъжността му е надпартийна, а законодателят и политиката са я извадили извън предизборните кампании, за да не пострада имиджът на президентската институция заради боричканията между партиите”, казва Арднт. Той логично установява, че в България очевидно надценяват ролята и значението на президентската институция.
Стига лични нападки!
Не е за чудене, че германският политически наблюдател вижда едно-единствено ярко явление в предизборната кампания: личните нападки срещу политическия опонент. „Още на другия ден след номинирането на Росен Плевнелиев, вестниците излязоха с недоказуеми обвинения срещу него. И не само той пострада. В България обичат да злепоставят политическия „враг”. Според мен такова нещо не бива се търпи нито в предизборна кампания, нито в политиката изобщо. Добре, ако имаш доказателства за солидни прегрешения, които водят до правни последици за съответния кандидат, това е нещо друго. Но само голи обвинения...”
Сянката на миналото
Ако един кандидат крие срамни тайни в миналото си, това е нещо съвсем друго, изтъква отново германският експерт. Той смята, че миналото с чиста съвест може да се използва като част от аргументите на кандидатите в предизборната борба, особено ако е свързано с престъпленията на комунизма. „Нека българите попитат претендентите за държавен глава какво е отношението им към комунистическото минало и неговото наследство”, препоръчва Арндт, който е убеден, че в България миналото продължава да тегне върху настоящето.
Берлин си отдъхна без софийски ДС-агенти
Сегашният български президент опази агентите на Държавна сигурност в дипломатическите представителства на България в чужбина, а това е лошо както за българската дипломация, така и за самите дипломати с досиета. Според д-р Арндт техният имидж зад граница е вече окончателно сринат. В Германия са доволни, че сътрудниците на репресивния апарат на комунизма все пак са изтеглени от Берлин, в това число и посланикът на България във Федералната република.
„Успях да се срещна с новия временно управляващ посолството на България в Германия г-н Иванов, който ми направи отлично впечатление. За жалост отзованият в София негов началник дефакто продължава да изпълнява своята длъжност заради отказа на президента Първанов да прекрати мандата му, независимо от напълно законния указ на външния министър Младенов. Това е странна, трудна и донякъде шизофренична ситуация за българо-германските отношения.
Бих се радвал, ако президент стане г-н Плевнелиев. На базата на опита с германските си бизнес-партньори той би могъл да допринесе за развитието и надграждането на двустранните отношения. Срещата му с канцлерката Меркел демонстрира интереса на Германия към него. Особено ще се радваме, ако Плевнелиев успее да убеди германски предприемачи да направят нови инвестиции в българската икономика”, казва д-р Марко Арндт, шеф на софийското бюро на фондация „Конрад Аденауер”.