Англия: всичко друго, но не и пат

Предизборната кампания започна и пак се заговори за промяна. Това е една дума, с която всички политици се опитват да спечелят избирателите. И наистина британската политика се нуждае от промяна и то спешно. Но както изглежда, предстоящите избори няма да донесат промяна, а стагнация.

Ези или тура? Все тая...

Всички анкети показват, че нито управляващите лейбъристи, нито опозиционните консерватори могат да се надяват на стабилно мнозинство. Без значение кой ще дойде на власт, Гордън Браун или Дейвид Камерън, само след няколко седмици те ще се провалят и веднага след лятната ваканция ще се наложат нови избори.

Това би било фатално. Англия страда от последиците от рецесията повече от всяка друга голяма индустриална страна. Държавният дълг е достигнал почти гръцки мащаби, паундът губи неудържимо стойността си. Под заплаха е платежоспособността на страната, а ако нервозните пазари мразят нещо, то е тъкмо политическата несигурност. Промяна е необходима не само, за да се постегне икономиката. Трябва да се промени и политическата класа в страната. Но тъкмо тук е проблемът.

В повечето демократични страни патът в парламента не представлява никакъв проблем. Там има малки партии, специализирали се в ролята на посредници. Британските либерал-демократи обаче не спират да повтарят, че в никакъв случай не желаят да участват в каквато и да било коалиция. Защото коалициите са кошмарът на англичаните. До тях се стига само във времена на извънредно големи кризи; за последен път през Втората световна война и още веднъж за няколко месеца през 1974, когато английската икономика бе почти предала Богу дух.

В политиката - като в спорта

Обикновено политиката във Великобритания функционира като спорта - като остра, но лоялна борба между двама равностойни противници. Тук е в сила мажоритарното избирателно право, което допуска само един победител. Разположението на депутатите в парламента също изтъква този антагонистичен момент: съперниците не седят в полукръг един до друг, а пряко един срещу друг, готови всеки момент за вербален удар.

В миналото тази система функционираше не на последно място, защото имаше политици като Маргарет Тачър и Тони Блеър, способни да привличат и колебаещите се избиратели. Днес обаче водещите кандидати са твърде слаби, а народът явно не е още с впечатлението, че заради напеченото положение се налага слабаците да се обединят в коалиция.