Сценарият "Грексит" - нежелан, но все по-вероятен

Защо всички чакат какво ще стане в петък?

Този петък (5 юни) е падежът на вноска за 300 милиона евро за погасяване на гръцкия заем към МВФ. През последните седмици се говореше непрекъснато, че гръцкото правителство всъщност няма пари да извърши тази вноска.

Няма ли наистина?

Напоследък сред кредиторите от ЕС, ЕЦБ и МВФ се засили впечатлението, че гърците имат достатъчно пари, за да изплатят поредната вноска от заема. Така поне твърдят запознати с темата. Освен това е възможно МВФ да даде отсрочка на Атина.

Защо тогава е целият този шум?

Защото въпросът не е дали гърците могат да платят, а дали искат да платят. Само да припомним: преди падежите на последните две вноски на 8 април и на 12 май гърците твърдяха, че нямат пари за двете плащания, но след това все пак преведоха сумите.

Ако гърците платят...

Ако гърците платят, ще спечелят още време за преговори с кредиторите от ЕС, ЕЦБ и МВФ. То обаче няма да е много, защото на 12, 16 и 19 юни има падежи на още три вноски - общо за 1,3 милиарда евро. А гърците категорично нямат толкова пари.

Ще фалира ли Гърция, ако не плати?

Не! Независимо от острия дебат от последните дни, подобен автоматизъм не съществува.

А рейтинговите агенции?

Вярно е, че рейтинговите агенции по правило обявяват неплатежоспособност, когато едно правителство спре да обслужва дълговете си. Това правило обаче важи само ако са засегнати интересите на частни кредитори, например банки и фондове, но не и в конкретния случай с МВФ.

Как ще реагират кредиторите?

МВФ може да започне наказателна процедура, един вид предупреждение. Което означава, че нищо драматично няма да последва. Спасителният фонд (Европейският механизъм за финансова стабилност - EFSF) пък може да обяви падеж за всички кредити, ако гърците не погасят вноската си към МВФ. Изключено е обаче EFSF да предприеме подобна стъпка без одобрението на правителствата. Остава само ЕЦБ, чиято роля се оказва ключова.

Защо?

Защото гръцките банки зависят изцяло от ЕЦБ. Ако тя спре спешните си кредити ELA (спешна помощ за ликвидност), на гръцките банки ще им свършат парите и цялата гръцка финансова система ще рухне. Логичната последица от това ще бъде излизането на Гърция от еврозоната.

Има ли право ЕЦБ на такъв ход?

Чисто теоретично ЕЦБ може лесно да обоснове подобен ход. Защото гръцките банки са обезпечили този вид спешно кредитиране с гръцки държавни облигации. Ако правителството спре да обслужва гръцкия дълг, ЕЦБ може да сметне, че тази гаранция вече не съществува. Да повторим, че така е на теория. Докато европейците преговарят с гърците, ЕЦБ няма да остави гръцките банки да фалират. Възможно е банката във Франкфурт да наложи на Гърция символични наказателни мерки, например да бъдат завишени критериите за отпускане на спешни заеми.

Значи в петък няма да се случи нищо?

Би било чудесно това да се потвърди! Защото никой не може да каже как ще реагират гръцките вложители. По данни на германската Бундесбанк, през първите четири месеца на годината гърците са изтеглили почти 30 милиарда евро от банковите си сметки. Ако в петък евентуалният държавен фалит за първи път надвисне като конкретна заплаха, може да последва и апокалиптичен сценарий на масово теглене на пари от банките. Което може да срине гръцката финансова система и това да направи неизбежно излизането на Гърция от еврозоната - въпреки обратното желание на кредиторите от ЕС, ЕЦБ и МВФ.

Колко е вероятен подобен сценарий?

Не бива да го изключваме. Но съществуват възможности да му се противодейства.

Какви?

Ако гърците щурмуват банките, гръцката Централна банка може да затвори временно банките за няколко дни, а правителството може да въведе контрол върху движението на капитали и лимит на тегленето на пари. В такъв случай можем да очакваме и налагането на ограничения или дори пълна забрана за трансфер на пари в чужбина.

Какво се постига с това?

Само това, че банките няма да фалират. Както и да го въртим или усукваме, в крайна сметка гърците и европейците трябва да се споразумеят. Само при това условие Атина може да получи нови спасителни помощи от оставащите за тази цел 7,2 млрд. евро.

Което обаче не е решение на кризата?

Не, това не решава проблема, защото веднага ще стане актуален въпросът за нов голям спешен пакет от помощи за Гърция. Точно в това са изразява и дилемата на страните от еврозоната: от една страна те не искат да рискуват с излизането на Гърция от еврозоната, но от друга знаят, че всяко краткосрочно решение води до отлагане на крайното решение.