Алгоритъмът на безчестието

Точно преди месец в централата на ГЕРБ Роман Василев изиграва онзи етюд с абсолютния престъпник,  който в историята на българската прокуратура ще остане като негова “запазена марка”. Този път престъпникът е семейният му приятел Цветан Цветанов: “Цветанов, ти си престъпник, ти си абсолютен престъпник”, ще заяви обвинителят на бившия вицепремиер, заставен да падне на колене и закопчан с белезници. Денят е 1 април...

Нито един от двамата тогава не предполага, че дебелашкият майтап - израз на подигравателно отношение към закона и към неговите служители - ще се превърне в неволна репетиция на един шокиращ обрат в политическата кариера на “абсолютния престъпник”. Нито един от двамата тогава не предполага, че от шегата до истината разстоянието ще бъде толкова малко.

Позорен водевил

Вчера Софийска градска прокуратура официално съобщи за наличието на достатъчно доказателства за извършено престъпление от бившия  вътрешен министър Цветан Цветанов по делото за незаконото подслушване на политици, министри, президент и бизнесмени. От шегата до истината разстоянието беше по-малко от месец. Публично известното беше потвърдено. Главният прокурор получи поредица от поздравления, похвали и окуражителни слова - факт, който сам по себе си издава наличието на смущаваща тревожност в държавата: сякаш нормалното изпълнение на мисията на прокуратурата е подвиг някакъв!

Днес всички погледи са насочени към двама души: първият е Сотир Цацаров, вторият - менторът на Цветанов - бившият премиер Бойко Борисов, който ту приема позата на обвинител, ту се явява в образа на жертва, ту на диригент и сценарист на този позорен водевил.

Дали на 1 май Бойко Борисов ще започне да спасява партията, държавата и себе си от Цветан Цветанов, предстои да разберем. Загадката се крие в зоната на здрача - там, където са се разпределяли и се разпределят власт, влияние, протекции, пари, правосъдие и привилегии. Там, където единствено важният въпрос е “кой от кои е”...

Капо-ди-тути-мутри срещу заразата "Цветанов"

Няколко дни по-рано театърът на абсурда беше ситуиран в дома на бившия премиер. Тогава около емоционалните изблици на един друг прокурор (вече бивш), чието име е записано в позорната памет на съсловието, и на един друг обвиняем (бивш министър), който от тук нататък ще живее като “чужд сред свои” се обогатихме не със знание, а с погнуса. Долнопробният разговор между тримата, проведен по класическия модел за утринен разбор в дома на Капо-ди-тути-мутри, беше центриран около тревожна загриженост, че не се знае вече “кой от кои е?”.

С този простичък въпрос, изречен невинно от лицето, което искаше да владее три граници, може да бъде обяснена цялата схема за унижение на държавата. Това е шифърът на Борисов и компания. Паролата за вход в “системата”. 

“Кой от кои е” обяснява динамичната разстановка върху терена на привидностите в България.

Сюжети от зоната на здрача

“Кой от кои е” определя “пътната карта” за по-нататъшните маршрути на Сотир Цацаров. Накъде ще се насочи главният прокурор, как ще продължи от тук нататък, коя посока ще избере зависи от моментните конфигурации на силите, а не от последователното отстояване на върховния императив на правото. За това говорят очевидните противоречия в професионалните избори на Цацаров при всяко приближение до властовите центрове в страната. Именно през този ключ трябва да бъдат разгадавани сюжетите, с които ще осъмваме в дните до изборите.

Вчера Кокинов. Днес Цветанов. А Борисов?

“Кой от кои е” е българският алгоритъм на безчестието. Той обяснява променливите величини в ценоразписа на услугите, системните дефекти на съдебната система, кариерните възходи и падения, йерархичните зависимости на управленския елит.

“Кой от кои е” е нещо средно между проклятие и заговор. Зараза, от която боледува цялото българско общество.

Автор: Е. Барух/ Редактор: Б. Рачева