Австрийският "анти-Меркел"
14 октомври 2017Много медии неслучайно поставят акцента върху личността на 31-годишния Себастиан Курц, защото той сублимира проблемите и настроенията в днешна Австрия. Мотото му, разбираемо за един толкова млад човек, гласи „Промяна“, а политическите му възгледи и цели сръчно балансират на ръба на популизма. Винаги елегантно облечен, с безукорна прическа с гел и с осезаема харизма, той неслучайно вече година е най-харесваният политик в Австрия.
Често го сравняват с Трюдо в Канада и с Макрон във Франция като носител на новото, като свеж полъх в застоялия въздух на австрийската политика. Защото в Австрия десетилетия наред, често пъти в широка коалиция, управляват двете големи партии – социалдемократите и консерваторите. Консервативната Австрийска народна партия, чийто председател е Курц, държи властта вече 30 години.
И навярно ще остане на власт. Защото според последните допитвания, Народната партия води с около 33 процента, а за второто място с прогнози около 23-27% спорят Социалдемократическата партия и Австрийската партия на свободата, която мнозина наричат „дяснопопулистка“. Повечето наблюдатели смятат, че след изборите ще има коалиция между консерваторите и десните популисти. По-малко вероятно е да се повтори сегашната широка коалиция, която вече е дошла до гуша на много австрийци, а най-малко вероятна е коалиция между социалдемократите и крайно десните.
Една от основните му цели: В Европа да не стъпи повече нито един нелегален мигрант
За очаквания бъдещ канцлер Себастиан Курц казват още, че се профилира като „анти-Меркел“. Защото, освен „промяна“, другото негово ключово послание гласи „затваряне“. Като външен министър той беше движещата сила на затварянето на тъй наречения „Балкански маршрут“ на бежанците през 2016 година. Сега работи за пълното затваряне на Средиземноморския маршрут, а една от главните му цели е в Европа повече да не стъпи нито един нелегален мигрант.
Той неусетно придърпа най-успешните теми на крайно десните и сега, на финалната права преди вота, сякаш се е концентрирал единствено върху такива неща като миграцията, опасността от ислямизация, бежанците и охраната на границите – те бяха в центъра и на петъчния телевизионен дебат между петима партийни лидери. Курц възнамерява да затегне колана на социалната система и най-вече - драстично да съкратите различните помощи за новозаселилите се.
Интересно е, че в тази връзка той дава пример с румънците и българите, живеещи в Австрия, за чиито деца, останали в съответните страни, се изплащат детски надбавки по австрийския стандарт. Това трябва да се прекрати, защото струва годишно 300 милиона евро, смята Курц. И с помощите за бежанци той си прави аритметична предизборна агитация. Не може едно семейство бежанци с три деца да получава пълното социално осигуряване от около 2500 евро месечно, смята Курц и иска да ограничи помощите за бежанци до максимум 1500 евро на семейство. На телевизионния дебат всички бяха съгласни, че австрийската социална система занапред не бива да бъде толкова привлекателна за мигрантите.
Австрия залита към „Вишеградската четворка“?
В рамките на този дебат за пръв беше обърнато по-сериозно внимание на образованието, което, според мнозина наблюдатели, е болен проблем в Австрия. И за други проблеми на страната се говори недостатъчно в предизборната кампания: за икономическия растеж и за плановете за данъчни реформи, например. В тази предизборна борба сериозните въпроси често се изместваха на заден план заради скандалите, предизвикани от не особено джентълменските методи, с които действаха както социалдемократите, така и консерваторите. В това време Партията на свободата доволно потриваше ръце, защото тези скандали само ѝ вдигаха рейтинга. И сега вече има реални шансове да влезе в правителството.
Какво ще означава това – още е рано да се каже, понеже най-напред трябва да възникне тази коалиция с консерваторите и да се подпише коалиционното споразумение. Във всеки случай Курц отсега казва, че условие за участие в едно негово правителство е проевропейската нагласа – реплика, насочена към крайнодесните. И уточнява обаче, че според него ЕС трябва да се съсредоточи върху главните въпроси и да върне определени компетенции на националните държави. Мнозина наблюдатели смятат, че тези позиции са близък роднина на политиката на така наречените „Вишеградски държави“ и Австрия може би скоро ще се придвижи политически към своите евроскептични съседи Унгария, Словакия, Чехия и Полша.